Крадец на обич

Евтим Евтимов (1933-2016) остава един от най-великите поети на България. Неговата значимост не идва от критиката, която често го игнорираше, а от любовта на поколения българи, които и днес изразяват чувствата си чрез неговите стихотворения.

Както баща му е успял да спечели сърцето на майка му, така и самият Евтим е бил предопределен да завладее големите си любови – но не с ограбване на родни домове, а като отклонява вниманието им от съпрузите им.

През 1964 г., когато среща поетесата Петя Йорданова, двамата вече са обвързани в семейства. Въпреки това тяхната страстна любов ги подтиква да преодолеят социалните ограничения. Тази забранена връзка продължава почти три десетилетия (до кончината на Петя) и ражда незабравими творби като „Горчиво вино”, „Страх” и „Обич за обич”.

В средата на 90-те години той се запознава с Романьола Мирославова – двадесет години по-млада. Те стават символична двойка в българската литература, подобно на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Свързани чрез поезията, те делят както живота си, така и творческия процес; вдъхновени един от друг написаха стихотворения като „Жена на балкона“ и „Вечерно видение“. Преживяха две десетилетия заедно до юни 2016 г., когато преминаха отвъд.

Книгата включва освен романтичната лирика на Евтимов също така негови социални и граждански стихотворения наред с последните му произведения.

Пламен Тотев

**СТРАХ**

И в песните ти го изразих,
и във молитвите свои признах –
откраднах те само със мисълта,
че няма какво да ме е страх.

Защо не тръгнем открито през света
сред завистливото общество?
Да ме целунеш пред очи непознати,
които ще проклинат нашето щастие.

Да преминем старинските улици,
където шептящи глави криют.
Под прозорците клюкарстват хора,
измислящи зловещи слухове.

Дори в неделната църква да влезем,
да забравим умът ни за миг.
Нека не се тревожим какво ще кажат
пред нас или след нас после!

И да изпием чашката горчива –
без страх от остри венци.
Тревогите убиват бавно душата
и я превръщат в бездушници.


**КРЕПОСТ**
На Любомир Левчев

Отвътре крепостта ни губи сила,
нещо започна да се разрушава
и вчерашната победа донесе само тъга –
днес тя вече не може да утешава.

Сърцата ни избождат пред хиляди погледи
изпод наведени ресници.
Зад думи мстителни мълчи познато зло -
отрова тихо навлиза между нас.

О колко много ненавист предварително проявена!
О колко закъсняла е справедливостта!
Някой продава гроба ми;
друг краде твоя честен кръст!

Едни искат пари с лицемерие словесно;
други усмихнати дават надежда.
Опитват се пак животи наши ослепят,

Молим се душите ни спасени бъдат
през този труден час разколебан.
Предишното време вече липсва —
обаче византийците все още тук са между нас.