Изобретяването на митологията

Кой е създал митологията? Какви са пределите на тази сфера, в която незабравимите разкази и удоволствието от тяхното четене изглеждат неразривно свързани с нашата нужда да ги интерпретираме? Ако всеки читател по света възприема мита като такъв, защо тогава науката за митовете не успява да очертае ясна граница между мит и приказка?

Митологията и самият мит притежават трудноподдаваща се форма: те не представляват нито литературен жанр, нито просто вид повествование. Когато говорим за митология – както в миналото, така и днес – това означава до известна степен да използваме гръцкия език или поне да черпим вдъхновение от Гърция. Затова е необходимо генеалогично проучване, за да разберем митологията като познавателен и културен феномен.

Така биват открити изключителните практики, свързани със скандален речник, който призовава всички форми на различие: започвайки от "митовете-голтаци" от древния Самос до “митичното” явление на непокорната памет според Тукидид; стигайки до невероятното, дивашкото или абсурдното - всичко това предизвиква реакцията на учените през втората половина на XIX век. Митологията има склонност към новаторски идеи и тълкувания в контекста на историята, където се преплитат писмени практики с размисли върху традицията и обменът между паметта и забравата.