Песните на моя народ

Песните на моя народ!
Те идват отдалеч, преминавайки през стари и трудни пътища, носейки следи от исторически събития, кръвопролития и мирен живот...
Достигат ни от хайдушките сборища и празничните площади, от моминските вечери и овчарските поляни, откъдето се разнасят звуци на веселие около трапезите. В тях има спомени за тъмни затвори и цветни сватби, извори и кладенци, както и радости като годежи и кръщенета...

Песните на моя народ!
В тях усещаме полъха на ветровете в Мизия, вълните на житата в Тракия и Добруджа се поклащат; чистите ручеи на Пирин и Рила ромонят нежно. Те носят водите на Дунав, Марица и Тунджа; величественият Балкан въздига своето присъствие с очертанията на легендарната Родопа, Странджа хълмът и Бакаджика...
В песните са запечатани цветята, тревите, птиците και водоемите по българската земя. Там е езикът ни , преданията ни , светогледът ни - всичко това образува душата на нашия народ...

Песните на моя народ!
Те представляват слънце дори когато мракът обгърне света; те са надежда в трудностите – пътища за онези без посока; приятели за самотниците. Те блестят като ярка звезда – утешение във времена на скръб или радост – изповед към себе си или заклинание против злото. Те са жизненоважният въздух за българина; земята под краката му; небето нагоре.

Песните на моя народ!
Извират от бисерния глас на момата с лека ръка танцуваща весело. Звуците им преливат от медения кавал върху овчаря с най-красивите овце сред стадото си. В техния звук неволницитe плачат над съдбата си: лазарки και коледари донасят благословии да вдъхновяват живота - любовници се вричат един другиму или страдат при раздялата си със свои близки чрез трънливи билки… юнак с девет рани моли сокол-юнашка птица да занесе новината за неговата гибел у дома.

Песните на моя народ!
Безкрайна вселена са те - без начало или край - всеки който бъде омаян остава завинаги пленник в тяхното магическо влияние!
Борислав Геронтиев