Моята антология. Поезия

Във време на множество песни и поети, ще успееш ли да чуеш и мен? Слънцето осветява хляба ти и озарява моя ден.

По-радостен от планинския вятър, от глътка чиста вода – с тишината на житата вървя към дъждовната среща.

Не бързам – за всеки слушател имам нужда и желая всички да ме разберат. За песента събирам обикновени думи – както се бере здравец.

През есента – винаги последен, като най-есенния клон: натежал от сладките плодове, правя мълчалив поклон.

1966