Конфуций и търсенето на пътя

Китайците наричат Конфуций „най-великия учител“ и го почитат почти като божествена фигура. Той самият не се е разглеждал като теоретик, а по-скоро като мъдрец, който поставя реалистични цели и изисквания.

През дългия си живот от 551 до 478 г. пр.н.е., известен още с имената Кун Фудзъ, Кунг Фу Тсе или Кун ЦиУ, той постоянно предавал на своите учени философията за знанието и стремежа към личностно развитие. Учението му имало за цел да насочи последователите си към пътя на висшето и идеалното.

Конфуций обикновено формулирал своите съвети в кратки фрази, които позволявали различни тълкувания; основните идеи включват значимостта на добродетелния начин на живот и семейната преданост. Конфуцианството както и китайската философия в общ план акцентират върху практическите аспекти на морала и етиката: как човек трябва да живее, за да усъвършенства себе си и своята среда, както и как може да постигне морална хармония.

В книгата са включени 44 от най-забележителните притчи относно философа, допълнени с неговите вечни истини представени в кратки сентенции подредени по азбучен ред.