Ходене на пръсти

ОТНОВО СИ СЪН
Избягваш пътищата
по които вървя към теб
даже вятърът вече
не те пресреща по пътя
С дъжда се надхитряш
мила с плюшената си походка
паяжина в сиянието на луната
Изпробваш моето търпение
докато дългите ти коси
с цвят на мед се полюшват
Отново си сън или
на съня роднина
потръпващо глухарче
а аз в трепет като
извор преди да го докосне
отроненият лист

***
Желко Иванкович, роден през 1954 г. Във Вареш, Босна и Херцеговина, е хърватски и босненско-херцеговински поет, белетрист, литературен критик, преводач, публицист.
Автор е на повече от четиридесет книги, сред които стихосбирките „Нещо от това, което е”, 1978, „Надбягването на охлювите”, 1982, „Разрушаване на картината”, 1990, „Изгубеният роден край”, 1995, „Търсене на родния край”, 1997, „Дневник на меланхолията”, 2008, „Сенките, все по-дълги”, 2012, „Съблазънта на езика”, 2015, сборниците с разкази „Нови разкази за любовта и смъртта”, 2001, „Варешки разкази”, 2003, „В зеленото такси”, 2015, романът „Любов в Берлин”, 1995. Съставител е на поредици книги от световната, хърватската и босненско-херцеговинската литература. Носител е на награди за поезия, проза и радиодрама. За книгата война и памет тази година получи наградата „Ксавер Шандор Джалски“ на Дружеството на хърватските писатели. Негови творби са преведени на близо двадесет езика.