Песента на динозаврите (Фантастичен роман диалог)

ЕВРИДИКА

– Кмете, ти си законът и властта тук.
– Ако ще ми говориш на "кмете", и аз мога така! Какво има, фелдшер?
– Ще продължим по старому, след като изпълниш искането ми.
– И какво е то?
– Трябва да узакониш едно дете.
– Какво? В това село не се е раждало дете от двайсет години. Няма ли някоя баба да се е престрашила? Най-младата жена тук е над шейсет и пет...
– Слушай ме внимателно и доброжелателно, кмете!
– Кажи де, фелдшер.
– Аз съм медицинско лице и най-отговорно ти казвам: Мирон Ангела има момиченце.
– А коя жена му го роди?
Фелдшерът вади жълта кърпа сини квадрати, избърсва шията си и поглежда нагоре:
– Работата е там, че не става въпрос за жена.
– Ако кравата му е родила теле и идваш да ме забавляваш с глупости, довечера сам ще пийнеш ракията!
– Не. Мирон ще черпи след работа. Първо трябва спешно да впишеш детето в регистъра: име, баща, майка и акт за раждане.
– Добре... Баща - Мирон Ангелов Ангелов - 52 години; а майката...
– Ето това ми е проблемът - майката!
– Намерил ли я бай Мирон?
– Къде ще я намери при този студ? От три дни нямаме хляб...
– На мен ли го казваш?... Чухме новината за разчистването на пътищата но до неделя няма надежда. Да му се не знае времето! Но стига приказки! Защо толкова потиш кърпата си на студа? Вземи чай! Хайде седни да обсъдим всичко спокойно. А защо той не дойде вместо теб?
– Мирон помоли: „Отиди ти; аз съм стеснителен а кметчето нервничеше“.
– Пийвай и говори!
– Та значи… През лятото докато маркирал дървета из гората пред голямата елха край водопада спрял за момент. Изведнъж от дървото излезнала красива жена — като от сън — която заявила: „Не го давам“. Озадачен започнал да трие очите си тъй като било невероятно. Тя повторила: „Не търкай очите си; истинска съм. Опитай ме.“ Той я опипал — била като свилена вода според него… Жената продължила: “Не режи дървото; то ми е дом. Мога да те даря или даже да ти родя дете.” Разбираемо било желанието му— две жени вече са починали без той никога досега да види рожба…
А тя го прегърнала ,като добавяла колко хубава била— както сама описвала — все едно бил свилен материал…

Какви ги говориш тези небивалици?!

Тя обаче добавила: “През пролетта когато звезда над Бели връх светне (както вие наричате Гърлицата) тогава ще родя.. ако до три дни не дойдеш детето остава при мен." След което просто влязла обратно във елховото дърво.

Мирон изглеждал сякаш проклет през последните две седмици наблюдавал със свойте бинокли Бели връх…

Ааа затова ли поиска моя бинокъл без никакъв успех?

Ще ти го върне скоро… Не му трябва вече…. Звездата изгряла но бурята заваляло снега извънредна сила … мислил че утре непременно спира ... ама грешал.....

Сложил ските натрупан сняг унесено минавал....Когато женската фигура изскочили подала новороденото .Постепенно разбрал как носейки малкия зад пазвата….. Забравил обаче думите й : ”ако до залеза слънце не приемаш плода за човек щом звездната сияние сгрей много по-красиво!”

Успява подобрили трасе удряли горещ ритъм .. после веднага посетили баба Дика ….там огън блестял готов точно навреме оказала помощ .Приела познат физически контакт между тях двамa .

След цял ден грижи имала вдовица научават факт о чудното случване замислено повива деликатност подсигурявали получаването здравословния статус необходимия кръстник били абсолютно уверени!"