Отлъчване

В заключение, искам да споделя какво ми остана в паметта от дядо Янкул. Този строг и плашещ човек, който затъпи младежките ми години с безпощадния си характер, когото ненавиждах до безкрайност; именно тази омраза ме подтикна да избера професията и пътя си в живота – път, който сега е оставен зад мен, без нито една сълза за него... Същият този дядо Янкул, когото по неизвестни причини решихме с майка ти да посетим един вечер след вечеря, на връщане към София от почивката ни в Мелник, минавайки покрай онзи град, който толкова не харесвах... Когато той отвори врата на старата триетажна къща и познатата миризма на гниещо дърво се разнесе из въздуха, две огромни старчески сълзи го посрещнаха на прага. Тези горещи капки напомняха за внезапно летен дъжд - те бяха изпълнени със суровост и се търкулнаха по лицето му право до земята. Ударът им натроши стария праг като гръм под планински склон; сякаш самите основи на къщата се разлюляваха.

Ако не беше факта че две стари ръце протегнати към теб предложиха помощ в последния момент – тези ръце никога не знаели милосърдие… светът вероятно щеше да рухне. Странно беше наблюдавать как този неприступен старец плаче над тебе – жадуваше твоят топлинен образ да проникне през неговите изморени уши; желаеше завинаги да запечата детските ти черти.

Подадох те нему. Той те взех несръчено и треперейки започна леко да те люлее. Погледната ти уплашена реакция предизвика най-силният твой плач – подобно мощността на лъвове в саваната. Дядо Янкул усмихнат продължи към своя леговището с аромат на остарял дървен материал.

Когато успяхме всички да се вместим вътре той донесе бутилка ракия и наля чашите ни без значение дали я отказахме или не.

Почувствах замайване: дали разумът му бе изгубил остротата си? Но след като отпива своето питие той погледна нас двамата — загатвайки все пак малко добро чувство:

– Ей! Изчаках ви много време...

След това замълча отново гледайки вас двамата - но аз вече говорех накратко за нашия живот както можех…

Ти заспа спокойно при майка си докато той предложи стаята за спане:

– Лека нощ!

Майка ти видимо колебливо реагира спрямо волята му — тя явно разбираше важността на момента между нас двама.
Не мога точно да определя кой мотивира всичко това — може би моя воля или просто съдба..., но оставайки сами помежду ни (между празната бутилка) започнах разговор , а гласът му звучеше като звук от древен грамофон...