Населена от думите. Поезия, проза, диалози

Преди повече от тридесет години, по време на върха на „Златната епоха Чаушеску”, Ана Бландиана изрази своята непоносимост към насилието, унижението и лъжата. След това спряха да публикуват творбите ѝ, уволниха я и тя беше принудена да напусне както работното си място, така и дома си в Букурещ. Въпреки всичко, тя оставаше един от светилата в дългата и мъчителна тъма над нашия страдалчески северен съсед.

Според думите на Бландиана настъпва момент, когато човек трябва или да се предаде напълно, или да заеме позицията на защитник, прокурор или съдия. Тя говори за необходимостта да преминеш през тези трудни ситуации като през празни пространства и да откриеш своето място – ъгълче от което истината ти може най-силно и продължително да звучи след като я извикаш.