Лаконично небе

"„Лаконично небе” представлява важна творба в литературното наследство на Иван Пейчев, публикувана през 1967 година и това е нейното второ издание.

Времето не е намалило значението й като откровение на един неспокоен дух, който успява да улови същността на живота – болката и вдъхновяващите просветления. Сложната природа на изразените чувства произлиза от дълбокото преживяване в душата на поета, изпълнена с стремежи и терзания, а тъгата се корени в онези истини.

Намирайки убежище в малък град, Иван Пейчев понякога сяда край реката, за да пуска „книжни кораби“. Както сам споменава: „Истинските тъжни / и страшни кораби / откриват Америка“, те символизират жестокото познание. В многоликостта си той изгражда и разрушава мостове между себе си и хората. Неговите стихотворения за любовта, морето, есента и Калофер са силно въздействащи признания – метафора за тъгата и уморената надежда. Дълбоко привлечен от есенните залезы, поетът непрекъснато пише за тях; те най-добре предават неговия вътрешен свят. Иван Пейчев потапя във светлата меланхолия на тези мигове — те му помагат да се свърже със себе си и той отдава почит към есента.

Иван Пейчев настоятелно защитава правото си на размисъл относно истинското значение в живота. При нашата първа среща през далечната есен бях впечатлен от неговия уникален артистизъм; почувствах мощта на човешкото безкористие у него. Разбрах тогава какви са синонимите му: „всеотдайност“, „обременяемост“ и „неподкупност“. Той ми сподели една идея, която носеше винаги: „Не можем без поезия. Ако тя изчезне, ние ще бъдем опровергани сами.“ За него животът би загубил стойност без поезията; такова мнение принадлежи само на родения поет - човек избрал изкуството като свой жизнен призвание."