Двойникът

Темата за двойника, която трайно присъства в световната литература, е изследвана от един от най-оригиналните португалски автори и носител на Нобелова награда - Жозе Сарамаго (1922-2010). В своята работа той отправя философско предизвикателство към верния си читател. Много критици намират сходства между тази творба и произведенията на Кафка, Бекет, Достоевски и Набоков. Романът „Двойникът“ (2002) вдъхновява канадския режисьор Денис Вилньов да създаде филма „Враг“ (2013).

Целта ми е да разгледам концепцията за "другия". След като "другият" прилича на мен самия и има правото да бъде такъв, задавам си въпроса доколко желая този "друг" да навлиза в личното ми пространство? В историята „другият“ придобива значение, което никога не е имал досега… Всъщност животът ни представлява 95%, които са резултат от влиянието на другите.

Тертулиано Масимо Афонсо е учител по история, който живее самотен живот и се чувства скучно. Един ден той открива отражение на себе си в малък персонаж от комедия без особена стойност. Разтърсен от това шокиращо осъзнаване, започва да търси неизвестния актьор.

С характерния си стил — смесица от хумор, трагични моменти, абсурд и напрежение в стила на Хичкок — Сарамаго разказва непредвидимата сюжетна линия за неговото търсене през необичайни обстоятелства до драматичен финал. Той поставя тревожен въпрос относно загубата на идентичността в глобализирания свят и изразява дълбоко съмнение спрямо индивидуалността, която западните общества толкова яростно защитават; парадоксално тя често налага строги ограничения върху поведението и нормите. „Двойникът“ представлява роман както за търсенето на другия човек, така и за срещата със собственото аз.