Юлия Огнянова. Автопортрет за разпознаване

Юлия Огнянова е театровед и режисьор, родена на 22 февруари 1923 г. в град Варна. Тя започва образованието си по медицина и завършва през 1953 г. ГИТИЗ в Москва със специалност "Театрознание" при професор Павел А. Марков.

Между 1957 и 1960 г. работи като драматург в Бургаския драматичен театър, след което става режисьор в театъра "Трудов фронт" (1960-1964). От 1972 до 1975 г. е част от Театър 199, а между 1975 и 1978 г. се присъединява към Пловдивския драматичен театър. Режисира постановки в Италия, Франция, Латвия и Кипър.

Огнянова създава драматични спектакли на основата на внимателно подбрани литературни произведения и акцентира върху кукления театър за възрастни, вдъхновявайки се от народните традиции и развивайки нов жанр - театралната клоунада.

Във ВИТИЗ тя преподава режисура за куклен театрa; сред нейните ученици са известни имена като Теди Москов, Мая Новоселска, Александър Морфов, Васил Василев-Зуека, Нина Димитрова и други талантливи личности, които допринасят за съвременната революция в българския театър.

Животът на Юлия Огнянова е изпълнен с предизвикателства както личностно така и професионално – над нея тегне негласна забрана да бъде споменавана: "Забравете това име." Имената Лена, Бора , Анна или Олга символизират неприкосновени части от нейния живот чрез литературата; значими български автори като Блага Димитрова или Георги Марков черпят вдъхновение от нея без да разкриват истинската й идентичност.

Почти столетният живот на Юлия може да служи като документален свидетелство за времето й. С дълбока ненавист към спекулацията тя никога не извлече полза от биографията си независимо от историческия контекст. Решава да открие своята история публично едва когато преценява че миналото вече няма стойност за капитализиране; затова книгата разкрива две лица - неизвестната Юлия и вечната Юлия - приканвайки читателя да погледне навътре у себе си и да оцени реалните ценности около тях.