Нови разследвания

През 1925 година Борхес издава малък сборник с есета, озаглавен „Разследвания“. Заглавието по шеговит начин се опитва да възвърне оригиналното и безобидно значение на испанската дума inquisici?n – разследване, която е натоварена със зловеща асоциация заради огнените клади на Светата инквизиция. Този първи есеистичен труд авторът включва в своеобразен списък на произведенията си, забранени за преиздаване, а едва след двадесет и седем години с новия сборник есета „Нови разследвания“ той успява да възстанови репутацията си като майстор в този жанр.

Събраните в книгата есета са написани между 1934 и 1952 година и разглеждат любими теми на аржентинския писател: концепциите за време и вечност, безкрайността на Вселената, кабалистките интерпретации на Свещеното писание, имената Божии, мистерията около Сътворението, пантеизмът и нереалността на личността. Това са метафизични размисли от един остроумен човек, който не се страхува да поставя под съмнение утвърдените идеи. Новият подход към литературата се проявява чрез текстове различна дължина относно творби или автори като Сервантес, Кеведо, Колридж, Кийтс Хоторн и много други; те минават пред нас като звена в красива веригa с част от която самият Борхес.

„Не бих казал че съм преминал през призрачните води на Времето; по-скоро ми изглеждаше сякаш улових намекнатия или отсъстващ смисъл зад непостижимата дума 'вечност'. По-късно успях да осмисля тази странност.
Нека я опиша така. Тази чиста картина от однородни неща – тъмна нощ, светла стена и мириса на орлови нокти край затънтен път – не представлява просто друга версия появила се тук пред много години; това не е въпрос само за прилика или повторение - тя остава една съща. Ако можем да проникнем в тази идентичност ще осъзнаем времето като иллюзия: достатъчeн e един миг от неговото измислено вчерашно време и един от днешното му привидение та те да станат неделими или невъзможни за разграничаване - тогава то би могло напълно да изчезне.“

Хорхе Луис Борхес