Индивидуални различия при вземане на решения

В монографията се прави опит да се предостави емпирично обоснован отговор на редица научни въпроси, свързани с индивидуалните различия в процеса на вземане на решения. Това е постигнато чрез създаването на комплексен концептуален модел и подбора на специфичен инструментариум, което служи като основа за разработване на валидизирана методология в изследването на тези разлики.

Получените оригинални резултати показват, че стилът на вземане на решение не съвпада напълно с когнитивния стил (не представлява негово подмножество), а включва когнитивен компонент, който не обхваща всички стилове. Той е тясно свързан с психичната саморегулация и зависи от индивидуалните различия, произтичащи от начините за удовлетворяване на хедонистичния мотив (регулаторният фокус и мода), нуждата от контрол над възбудата (управление със стреса) и потребностите за свързаност и повишаване самооценката. Тези открития поставят основа за бъдещо развитие в изследванията относно индивидуалните различия при вземането на решения, както и по отношение самата теория за решаване проблеми, позволявайки по-подробно разглеждане как индивидуалността взаимодейства със спецификите na ситуацията и проблема.

Изследването почива върху методологическите принципи на когнитивно-преживелищната теория, предложена от Сиймор Епщайн. Получените данни и теоретични заключения потвърждават валидността й като глобална личностна теория с потенциал да осветлява нови научни предизвикателства чрез интегрирането ѝ с частни теории като мотивационната теория auf E. Tori Хигинс и социометъра механизъм според Марк Лири.