Див огън

„Див огън“ представлява втория роман в трилогията, която разглежда събитията от Април 1876, войните между 1912 и 1918 г. и Девети септември 1944 г., през които преминават българите с истинските им имена в селото Ченге, разположено в Провадийска околия и Царство България.

Мъжете от Ченге участват в Балканската война под водачеството на Йордан Йовков (който е техен „съгражданин“), а на 9 юни 1923 г. около сто от тях се отправят към Провадия и Варна, за да защитават правителството на земеделците. В романа „Димитър Злочести и Войводата Патрев“, източният Балкан е сцена за появата на "българския Христос", докато в „Див огън“ събитията от 1923 г. довеждат до образа на "братоубиеца Каин" (който остава недостъпен).

Смъртната новина от Ньой през 1919 година предшества опустошителна епидемия сред децата в Ченге. Селото се обединява срещу нея, въоръжено със силата на лечението чрез изкуството на един зограф по принуда и наследствени запалени „диви огньове“, получени чрез триене на дърво о дърво, известни още като „Божи огън“. Читателят притежава малка шепа живи въглени от този огън – спомен за времето след Ньой, което ни разделя сто години назад.