Изтръгнато от живота – моя и вашия

На всяка стойностна художествена книга може да бъде написано: „Извлечено от живота – моя и вашия“.

Сборник с ПРИКАЗКИ, ЕСЕТА и размисли ПО ПЪТЯ – познати и непознати.

Човешки съдби („Чаша“):
… Тази земя е бедна и нещастна, тясна и мрачна; трудно е да се живее тук дори за благородниците, камо ли за монасите. В такава страна дори една чаша изпъква пред очите повече от най-високата кула. Който желае лукс и спокойствие в живота си, не трябваше да се ражда или пък да става монах тук. И радостта носи своята цена на душата.

… Съдби изваяни от камък („Мостът на Жепа“, „Върху камъняка на Почител“):
Почител. Изправен на един крак, държи се само с част от стъпалото си върху земята. Позата му е нито удобна, нито лека. Както историята на това странно укрепление също не може да бъде весела; то служи основно като крепост, а селото просто между другото - ако случайно стане нужно.

… Малко философия („Виното“):
Единственото му ястие представлява залък – горчив и твърд спомен от детството, заседнал в гърлото му; само виното има силата за миг да го омекоти и забрави. Има ли човек без утеха във виното? Кой би могъл да каже, че не му дължи нищо?

… Лека насмешка или искрен смях („Джерзелез на път“):
Той се разплита, навежда ръце нагоре и тръгва към Земка – стояща до люлката сред циганките с червен захарен петел в устата си. Разкопчан е; потурите му падат надолу и натрупват слой прах; късичките му ноги изглеждат още по-кратки и дебели; поясът му отпада след него - намазан с ракия and поръсен с пепел. Едвам успява да запази равновесие докато криволичи наляво-надясно.

Роптания или присмех водят до ново осъзнатие: извлечени от реалността съдби और преживявания представят художествена философия относно света около нас και самите нас.
Обзървър