Обезумял

Неочаквано вдъхновение подтиква Филип да последва непозната жена в тълпата след работния ден. Той не я познава и вижда само гърба й, но на шега си казва: ако тръгне натам, ще я оставя на мира; ако се насочи в друга посока, ще продължа да я наблюдавам. Това "преследване" изглежда безобидно - никому няма да навреди, а разстоянието е толкова голямо, че жената вероятно дори няма да забележи присъствието му. За него това е по-скоро предизвикателство – как да не я загуби сред множеството. Какво го мотивира? Защо изведнъж пренебрегва задълженията си? Какви са намеренията му спрямо нея? Има ли скрити желания зад поведението му? Цялото събитие носи известна заплаха. Нещо привлича както Филип, така и читателя заедно с него. Как случайността влиза в нашия живот? Можем ли със сигурност да правим предположения или планове за бъдещето? До каква степен можем действително да се доверяваме на възприятията си? Възникналите въпроси осветляват начина на мислене на хората през двадесет и първи век.