Сребърна любов. 125 нови стихотворения

Как успях да напиша 125 стихотворения за една година…
Никога не съм си представял, че ще се случи. Всъщност това не са точно стихотворения, а по-скоро споделяния... Нещо като малки изповеди… Но не пред някого конкретен… А пред моите познати и непознати читатели във фейсбук, които настоятелно очакваха всяка сутрин да ги прочетат. Писах всъщност за себе си… Нещо подобно на дневник… Само че хаотичен и неорганизиран, понякога измислен, а друг път безкомпромисно искрен. Когато достигнах до 67 произведения, реших да ги събера в книжка с мисълта, че това е краят. Знам, че може би е неправилно, но самият аз нямам обяснение защо продължих. 67 плюс 125 прави 192. Явно все още страдам от тази болест… Оставям настрана физическите ми оплаквания... Все още страдам от сребърната любов. Моля ви да я пазите, ако сте все още засегнати от нея. Тя е надеждата... Тя е вярата... Тя е животът...