Остайница

„Читателят попада в централната част на кръвните отмъщения в Албания, където смъртта е неразривно свързана с живота и плодовете никога не узряват. Подобно на произведенията на Исмаил Кадаре, книгата разглежда дълбоките патриархални теми в региона и разсъждава върху отсъствието на Бог у човека.

Тази увлекателна и силно въздействаща творба заслужава сериозно внимание, защото вярвам, че има потенциала да възвърне човечността у хората.“

ВЛАДИМИР ЗАРЕВ

Романът ни пренася в суровия свят на Канунa Дукагини, който все още доминира в изолирани райони на Балканите. Там жените стават заклети девици, преобразявайки се в мъже чрез рязане на косите си и обличане с мъжки дрехи. Кръвните feudals между семействата са ежедневие; любовта е равносилна на смърт, а стойността на жената се измерва като двадесет вола - нищо повече от това. Честта се оценява по „два пръста над челото“. В този патриархален ред смъртта е постоянен посетител почти във всяка къща. И това не е митология; то представлява реалност само 600 км от България – наша собствена истина за историята и изборите, които правим.

Книгата запознава читателя с Бекиа – момиче, което отчаяно желае да бъде син за баща си, мечтал за момче. Какви граници може да премине човек за да стане син? Грешка ли е да избягаш от смъртния страх? Неправилно ли е да следваш страстта дори ако цената включва нечий живот? Тази история говори за човешкото същество отвъд половете – извън определенията "син" и "дъщеря", "мъж" и "жена", представяйки личността като носеща гнева и милостивостта Божии под формата на своите 21 грама душа.

Произведението е написано в постмодерен стил с техника „поток на съзнанието“, която води читателя напред-назад между миналото и настоящето. Единствено нужното условие для доброто преживяване e читателят просто да се отпусне и позволя́ себе си бавно да бъде повлечен до самия финал — ако такова приключение въобще може би има край."