Фабиан и хаосът

Съществувахме в два напълно различни, противоположни свята. Обстановката около Фабиан – прашна, тъмна и задушаваща – беше странна, но нещо в нея ме привличаше. Не мога да обясня защо. Може би защото този свят ми предлагаше възможност да го изследвам; той бе коренно различен от моя собствен и можеше да крие интересни тайни за откриване. Винаги съм бил любопитен, надничах навсякъде.

Фабиан представляваше пълната противоположност на мен. Той живееше като елегантна кубинска дама от XIX век с претенции. Неговият дом, изпълнен с упадъчен лукс – или по-скоро екстравагантна безредица – подсказваше, че може би е наследник на заможна фамилия от онова време. Богатите или тези, които са били богати и след революцията са загубили статуса си. Аз обаче се идентифицирах повече с черните роби - груби и необразовани - отколкото със самодоволните бели младежи.

Мечтаех постоянно да бъда навън при светлината, да спортувам, да имам жени и активно да работя за малко приходи в стремежа си напред въпреки трудностите по пътя ми. Понякога осъзнавах ясно как грубостта ми прокарва път към живота ми; деликатността ми беше непозната територия. Нямаше нищо общо между мен и зеления чай или класическата музика с бисквитки: лесно забравях за Фабиан като личност в класа му; неговото присъствие бе толкова незабележимо колкото мебелировката около нас — просто не го виждах."