Този мой живот си беше хубав

В „Този мой живот си беше хубав“ Жан д’Ормесон заема двойната роля на обвиняем и прокурор в собствения си съдебен процес. В този кратък, ексцентричен и завладяващ диалог авторът разглежда важни моменти от своя живот, който започва след края на Първата световна война и продължава през Голямата депресия. Под натиска на строгия и съчувстващ, понякога жестоко ироничен свой вътрешен глас, Д’Ормесон се връща назад във времето и с помощта на спомени и размишления изгражда удивителна, разнообразна картина на своето съществуване. Сред динамиката от събития и образи излизат фигури като Колбер, Фуке, Босюе, Расин, Франсоа Митеран, Реймон Арон, Пол Моранд и Луи Арагон – последният чийто стих служи за заглавие на финалната песен на автора.

Създавайки един стил изпълнен с хумор и фантазия, Д’Ормесон открива себе си пред читателя чрез искреното описание на живота си. Това е равносметка без носталгични или патетични нотки; тя обединява спомени, разкаяние за неизпълнени мечти от великия писател и рисува цялостния портрет както на един век напреднал в историята така и по-широката картина за френския народ.

„Този мой живот си беше хубав“ не представлява просто поредния мемоар; той е отражение на вътрешните размисли между автора самият него със собствените му критики – представено в характерния стил за творчеството му: малко тъга комбинирана с меланхолия но осеяно с непоколебима надежда в добротата у човека.