Вдън гората Дикчам

"„Вдън гората Дикчам“ е безспорно най-съществената творба за Божинов – като негов дебют, тя задава основен тон и стил. Можем да твърдим, че без тази книга не би се появил романът „Калуня-каля“, който две десетилетия по-късно може да бъде наречен шедьовър в българската литература; той представлява своеобразен Дунав, излязъл от многобройните поточета, които текат още от 60-те години (тези невинни времена).

В своята първа книга, както и по-късно в „Юлень“, писателят вече от самото начало представя себе си. Той е наясно с личността си и темите, които ще го вдъхновяват като автор; знае какво иска да предаде на читателя и как точно ще го направи.

В един от своите бележници Божинов споделя: Писането трябва да звучи така, както говориш. Разбира се, при условие че твоето говорене има значение. Ако имаш важни мисли за другите хора. Ако самият ти носиш значимост... И не е нужно имената ти да бъдат подписвани – важното е да бъдеш разпознат дори без него. Всичко това трябва да бъде стегнато и плътно като запечатан мед.

Интересното е, че „дикчам“ произлиза от турски език и означава „прав чам“ или „прав бор“. Така Георги Божинов навлезе в литературния свят - подобно на правия бор. Такъв остана до края: дикчам – Божинов. Животът му беше изпълнен с трудности и много самота през годините. Но както казал веднъж: Земята се върти, светът също се движи напред и постепенно всичко намира мястото си – вече не остава само."
Милка Божинова-Рускова