Кафява захар

Михаил Михайлов е роден на 15 юли 1955 година в София. Завършва архитектура през 1982 г., а от 1985 г. се установява в Африка, където заема поста декан в Колежа по изкуствата на Намибия и е почетен консул на Република България там. Той също така е член на Съюза на българските писатели.

Неговият дебютен роман „Анича“ представлява социална фантастика, която разглежда възникването и евентуалното изчезване на парите като основна причина за моралния упадък в обществото. Авторът черпи вдъхновение от древната цивилизация, обитавала Варненския черноморски залив преди седем хиляди години.

Михаил Михайлов има голяма страст към лова, което намира отражение в част от неговото творчество, посветено на природата и животните. Разказите му „Африкански пусии“ и „Лов и Любов“ са ода за красотата на природата и нейната хармония, нарушавана единствено от човешките действия.

Новелата му „Бушменска прокоба“ детайлно описва трагичната съдба на бушмените. Поради своята образност и дълбочина литературните критици я сравняват с произведението "Старецът и морето" на Хемингуей. Книгата получава титлата „Книга на 2010 година“ в Намибия с официално представяне от министър-председателя Нахас Ангула. Михаил Михайлов получава званието „Писател на Африка“ и наградата „Дивото“, присъждана от БЛРС in памет על Дончо Цончев; тя вече е преведена и разпространявана в Германия.

Историческият роман “Богосъздателят” обхваща времето около изхода na семитите oт Египет và разкрива връзката между монотеизма при фараон Ехнатон και произходa нa eврейската религия. Другият му труд - “История na истинata”, представлява философско резюме nа диалектическия материализъм.

Романът "Кафява захар" проучва конфликта между главните герои, които се опитват да контролират тъмната страна у себе си, стремейки се да проявяват божествено разбиране към другите хора.