Събирачът на думи. Разкази

Спомняте ли си родния град и онези спокойни улички, където на ъгъла се намираше хлебарницата? Как заобикаляхме цветните кафенета и ателиетата с ръчни изделия – бижута, кукли и сувенири? А какво ще кажете за очите на майка ви или за тъжния площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко много спомени може да събере човешката памет?

В дебютната си книга „Събирачът на думи” Десислава Грамадникова успява да запази множество спомени, свързани с Пловдив и уникалния квартал „Капана”, фотографското студио там, както и странните посетители. Тя дори ни пренася в загадъчния „залив на сирените”, който е едновременно реален и въображаем. Авторката умело запазва тези моменти от времето, подобно на часовник с избелял циферблат в „Къща за снимки”, показващ осем часа и единайсет минути безкрайно време. Но освен това тя, като истински "събирач на думи", преобразува своите преживявания в красиви открития – понякога радостни и вдъхновяващи, друг път тъжни или стряскащи. За мен разказвачът Десислава Грамадникова е не само събирач на спомени, а изкусен акробат по въжето между камбанарията и балкона на г-жа Моралес.

Както отбелязва американският психолог Даниел Гилбърт: "Ние използваме зрението си да гледаме към космоса, а въображението - към времето." Създаването на разкази е предизвикателство; особено кратките форми като тези в настоящия сборник. Необходимо е със скромно количество думи да привлечеш вниманието на читателя така силно, че той да усети цяла една история само за няколко минути.

Десислава обаче овладява този труден процес чрез фотографската си способност да улови моментите от живота ни - независимо дали става дума за щастливи или тежки мигове. В книгата има двайсет три разказа; те включват теми като първата любов зад манастирска ябълка до писателя черпещ вдъхновение от смъртта около себе си.

Има дори сцена с Илай в болница – след която можем нежно да разгледаме думата ЖИВОТ при него. Всички тези истории са парченца от нашия живот представени с толкова грижа от авторката. Накрая идва естественият въпрос: "Колко струва обикновена любов?" Отговорът й гласи: "Обикновената любов струва точно осемнайсет лева и седемдесет стотинки" но после самият човек я прави безценна чрез собствените си спомени.

Насладете се напълно историите от тази книга! Четете ги по начина, по който Десислава ги е написала - последователно или разбъркано - но най-вече ги изпитайте през вашите лични перспективи! Защото именно това прави четенето специално – възможността да видим света такъв какъвто го обичаме.

Тео Буковски (рецензент)