Любов по време на холера

Животът се оказва по-вечен от смъртта - това осъзнаване достига капитанът на кораба, докато наблюдава Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно на палубата, след петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни прекарани в любов.

Фермина Даса обаче не позволи да бъде повлияна от неговото потиснато настроение. Той се опита да му предаде своето чувство, докато тя му помагаше да сложи краката си в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата. Но усилията му бяха напразни, защото Фермина не беше лесно впечатляема, особено когато ставаше въпрос за смъртта на човек, който не й бе скъп. Задоволяваше се с информацията, че Херемия де Сент Амур е бил инвалид с патерици и никога не го е виждала; знаеше само как той успял да избегне разстрел по време на един от многото бунтове на антилски острови. Освен това научила, че е станал фотограф на деца по необходимост – най-търсеният в своята сфера – а също така спечелил шахматен двубой срещу някой Торемолинос (в действителност Капабланка), когото тя запомнила.