Софийски разкази

Иван Вазов (1850–1921) се премества в София през пролетта на 1889 година, където започва активно да участва в обществения и литературния живот. Само шест години по-късно е официално признат за Народен поет. В периода между 1890 и 1905 г. той интензивно създава разкази, които са събрани в пет последователни сборника: „Драски и шарки“ (в два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“ и „Утро в Банки“. Въпреки че не формулира специална категория наречена от него "софийски разкази", значителна част от творбите му разглеждат софийската тематика. Те улавят непосредствените впечатления на Вазов, който често обича да се разхожда из улиците и околностите на столицата с намерение да наблюдава поведението и нравите на новодошлите жители.

Сборникът съдържа тридесет негови разказа, вдъхновени от живота в столицата. Хронологично подредени, те представляват автентична хроника на събитията в България през края на XIX - началото на XX век. Стилът му като белетрист е отличен със силна наблюдателност, внимание към характерните детайли, дълбочина при психологическото анализиране и стремеж към представяне на типични образи от тогавашната реалност.