Clair de Lune/ На лунна светлина

Може ли да съществува връзка между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“? Тези произведения са публикувани почти едновременно – през 1865 и 1866 година, всяко от различен край на света: Великобритания и Русия. Докато се потапях в „На лунна светлина“, усетих как думите ми предизвикват познати образи и споделени преживявания от моя живот (независимо от националността), а ритмичният стил на разказвачката ме водеше през времето, свързвайки мен с опитите на поне три поколения през съдбовния 20 век. Който успее да достигне дъното – в каменоломната, не бива посрещнат с чаено парти; вместо това е подложен на наказание заедно с новороденото си дете (както става в „Алиса“). Възходът обратно към повърхността е изцяло различен свят - разрушен, ограбван, но осветлен и озвучаван от нежната „Лунна светлина“. Нейните звуци дават надежда, намират човечност дори в най-мрачните моменти, премахвайки болката по подобие на лагеристките, които местят огромния камък от сивата скала. И тъй като литературната алегория улавя малките радости и голямото страдание в своето "огледало", историите за фината арменка, бременната туркиня, образования българин, завистливия портиер и жестоките слуги при уж хуманния следвоенен режим разкриват нови герои във вечната морална дилема представена в „Престъпление и наказание“. А за прокудените вследствие трите исторически катаклизма на 20 век книгата представлява истинско лечебно откровение както и важни уроци за бъдещето.

Мариана Мелнишка

Каква съм? И аз самата вече не знам коя съм. Изгубена съм. Нищо знача. Плача вътрешно. С труд се въздържам да не пролея сълзи.
Родена съм в Истанбул. Дете на търговци.
Арменка. Бежанка от кланетата.
Студент по право във Париж до втори курс.
Съпруга на Ал, когото взеха за разпит без никога да се върне.
Майка на Луси – която е сред ангелите.
Майка на Зарко – който живее щастливо със социалистическо семейство.
Бивш човек - както ни наричат сега.
Още една лагеристка работеща тежко.

Никой нямам."