Аз, ваксинаторът

Живко е поет с необичайни идеи, Зоран е мързеливец, който никога не е работил, Бай Димчо - интелектуалец на улицата, Деспина - известна в квартала за своето разкрепостено поведение, Дарина - капризна красавица и Трендо - бизнесмен с доста съмнителен произход. Какво може да се получи от такава странна компания? Разбира се – измамно начинание!

По време на ковид пандемията тази групичка решава да предлага "магически" лечебен напиток. Резултатът са абсурдни ситуации и поредица от непредвидими събития, изпълнени със смях.

„Едно последно творение от Торлака. Лесно се пише, но трудно се разбира. Най-необикновеният писател и самобитният бард на северозападния диалект си замина... Но оставя след себе си всичките си книги и заразителната си енергия. С непреклонното желание да прави нещата по своя собствен начин успяваше точно защото това беше неговият стил – каквото мислеше, такова пишеше този толкова изненадващо литературен пустиняк. Ще ни липсва много; подобни таланти рядко идват на бял свят. Нека обаче се насладим на последната му луда история, където истинската българска предприемчивост бушува свободно и единствено любовта – дори в грубоватите форми присъщи за уникалните герои от Торлак – я надмогва. Ако той беше писал шведски вместо свойствения си неподражаем български език, Юнас Юнасон щеше да му завижда."
Христо Блажев

„Последният роман на Стоян Николов-Торлака представлява достойна почит към цялото му творчество. Аз, ваксинаторът предизвиква смях и тъга едновременно; открива скритите истини у човека и разкрива недодялана красота в него. Това е последната история на Стоян; малцина автори имат такъв искрен усет за човешката душа и нейното несъвършено великолепие. Торлака бе велик именно затова – умението му да изгражда образи извън клишета и стереотипи беше забележително. Неговият добродушен сарказъм и безпощадната самоирония представляват най-силните му оръжия.“
Силвия Недкова