Закон за забравата

Англия, 1660 година. Полковниците Едуард Уоли и Уилям Гоф са бегълци от правосъдието, търсени за убийството на крал Чарлс I по време на Гражданската война. След смелото екзекутиране на краля през 1649 г., парламентаристите успяват да надвият роялистите и Англия става република. Обаче, единайсет години по-късно, монархистите отново завземат властта.

Съгласно Закона за забравата повечето военни престъпници получават помилване. Но не така стоят нещата с петдесет и деветимата мъже, подписали присъдата на краля – те са осъдени задочно. Някои от тях, като Оливър Кромуел, вече са мъртви; други са обесени или обезглавени и телата им разчленени. Малцина остават в затвор до живот. В същото време Уоли и Гоф успяват да се измъкнат в Нова Англия.

В Лондон Ричард Нейлър, секретарят на комисията за залавяне на убиецете на Чарлс I, е натоварен със задачата да хване бегълците и няма да се спре пред нищо в стремежа си да отмъсти както за краля, така и за собственото си трагично минало.

Тази драматична история възражда важен период от английската история и нейното влияние върху колониите в Америка.