Живот без маска

Лентяи срещаме навсякъде и в изобилие! – реших да обсъдя това с редактора. Има хора, които не се замислят къде и с кого да отидат на място; те просто съществуват за себе си. Моите лентяи обаче са загрижени за многолюдната тълпа, която непрекъснато бърза за работа.

Точно така! Обикновеният човек представлява вените и кръвоносната система на обществото, работеща ръчно и физически, докато умът му бездейства или мечтае.

Той е буден, но явно не осъзнава? Безумията на чиновниците го тормозят. Умът и духът му постоянно блуждаят. Разполага с легло, но сънят го избягва... Естествено е да се бунтува, но вътрешно. Наистина! Той използва по-висшите си функции вместо крайниците. Не-не, той не фантазира в смисъл да хаби въображението си или да превръща мечти в цели; той живее с тях. Както героите на Дюма денонощно държат шпагата готова да защитят краля - най-вече самите себе си - така моят герой стои над белия лист...

Разбира се! „Крушата не пада по-далече“, затова ще възпита децата си по този начин... Няма как два живота да му стигнат, за да оправдае своето безсънствие пред идните поколения с отворени очи, които искат да разберат колко много усилия е положил... Единственото наследство, което нашият лентяй разказвач ще занесе със себе си в земята след смъртта си, ще бъде онова недовършено послание върху белия лист към тези утре дошли...

Авторът