Зигмунд Фройд. Изцеление чрез духа

„Зигмунд Фройд“ представлява третата част от трилогията „Изцеление чрез духа“, публикувана през 1931 година. В произведението на Стефан Цвайг основната тема са биографиите на Франц Антон Месмер, Мери Бейкър-Еди и Зигмунд Фройд – все личности, които в своето време и област се стремят да намерят изцеление за тялото чрез душевни средства.

Цвайг е един от първоначалните немски автори, който осъзнава влиянието на Фройд върху себе си и в творчеството си разглежда идеите на австрийския невролог. Той дори посещава известния кабинет на „Берггасе“. Вместо просто да описва учението на Фройд, писателят проявява интерес към просветителската работа на лекаря и изразява възхищение към неговия силен характер.

Според биографите му, есето може да бъде интерпретирано като форма на самоанализ, основана на принципите на психоанализата по Фройд.