Разкази Т.2: Всеки ден не е петък. Сладки и горчиви разкази (юбилейно издание)

НИКОЛА СТАТКОВ – НА 90 ГОДИНИ!

"Аз съм безбожник и не вярвам нито в Бога, нито в Дявола, но изразявам дълбокото си уважение към християнската вяра на нашия народ, която му е помогнала да устои след почти седем века робство – както византийско, така и турско...
Никола Статков е писател - прозаик, сценарист и журналист. Той е роден на 1 юни 1932 г. в село Долна Бела речка, област Монтана. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1955 г., а след това работи кратко като съдия в София. Прекарал е четири години във „Вечерни новини“ и повече от тридесет години в Българската национална телевизия, където дълго време е бил главен редактор на кино редакцията. Негови творби включват разкази и романи, както и множество сценарии за киното и телевизията. Той е член на Съюза на българските писатели и първият почетен гражданин на град Вършец. През 2014 г. получава националната награда за белетристика „Георги Караславов“.

Статков представлява талантлив български автор с важна роля в северозападния литературен поток, вдъхновяващ се от Йордан Радичков; обаче той надминава ограниченията на "регионален" писател със своите герои с универсално значение: Мито Благата дума, Пурко, Мика Бялата гълъбица сред други - те са толкова реалистични и жизнени, че при посещение във всяко българско село можеш да очакваш среща с някого от тях. Статков пише красив български език със завладяващи детайли; той напълно разбира човешката природа както селския начин на живот.

„Когато човек е малък не осъзнава старостта или смъртта — това прави живота прекрасен и свободен от страхове за бъдещето,” споделя Никола Статков по повод своя опит до момента: “Сега вече знам какво означава заникът; живях достойно без да навредя никому—старал съм се да бъда полезен.”

Той отбелязва рядкостта у благодарностите: “Често всичко приключва така: изтъках платното си… Но винаги съм ценил доброто около мен." И добавя: “Работих много усърдно с любимите ми инструменти — мотика та перо; оставил съм наследство под формата на насаждения овошки лози през годините.“ Освен плодовете от труда си имам дванайсет книги зад себе си , единайсет сценарии за филми наредено … За него семейството му (жена , син , дъщеря )и четиримата внучета представляват основополагающа част : „Дай Боже всекиму!”."