Петмез

Романът „Петмез“ представлява дълбока метафора за детството, неговите тайни и открития.

Тази творба е едновременно весела и тъжна – в нея се разказват чудесата на детските години, светлината и автентичната красота на първоначалните преживявания, но също така се акцентира на мрачната страна на този период от живота – трагедията от неизменния му край.

Урошевич пише в стил, близък до магическия реализъм, изпълнен с носталгия и ирония.

„Да – заявява авторът в интервюто си, – романът ми действително носи сантиментална носталгия към един изчезнал свят, но съдържа и доза ирония - както спрямо него самия, така и спрямо моята собствена сентименталност.“

Отзиви относно романа „Петмез“:

„Един от най-впечатляващите експерименти в македонската литература през последните десетилетия.”
~ Оливера Кьорвезироска

„Петмез” е произведение за носталгията. И за загубата. До момента на неговото появяване македонската литература не беше имала подобна книга: блестяща, трогателна, искрена и неповторима във всеки смисъл.
~ Йелена Лужина

„В тази творба е представена рядка култура на спомените. Много от предметите описани тук биха могли да намерят място в малък частен музей на спомените: кутии с копчета от роклите на лелките; семейни снимки с лица постепенно обгръщащи се в забравата; кутийки със заловени мъртви светулки... Всички те символизират усилията да бъде спряно времето, да бъдат възстановени спомените и редом подредени парченцата от мозайката на минали събития изгубени сред безмилостното течение на времето.“
~ Професор Лидия Капушевска-Дракулевска