Мостове и Делби (със Северна Македония) - имаме ли елит?

Въпросът "Имаме ли елит?" в контекста на "Мостове и Делби" (включително Северна Македония) ме съпровожда от самото начало на издателство "Балкани", основано през 1991 г., когато Македония все още не беше наричана „Северна“. През годините съм обиколил множество балкански държави, а посещенията ми в Македония са особено многобройни.

Днес, във всяка балканска страна мога да представя книги от най-добрите местни автори, преведени на български и публикувани от "Балкани" в серията "Балканска Библиотека". След дългогодишната изолация, когато хората там познаваха само „Хитър Петър“, а ние – „Македонска кървава сватба“, светлината проблесна едва с писателите.

Книгата е посветена формално на 30-годишния юбилей на “Балкани”, но основният й стимул е натрупаното безразличие през последните години. Публичното пространство продължава да бъде контролирано от платени представители, докато независимото мнение остава извън обсега. В нашето време се наблюдават случаи, при които един гражданин за една нощ може да стане политик и след това хвалебствено споменава единствения си опит в Македония – вече взима решения. Леснотата с която се произнасят абсурдности е характерна за фолклорното мислене по тези географски ширини.

При ситуацията на безконтролна демокрация културата страда; дори невежият или новобогаташът могат лесно да попаднат в управленските структури. Защо ни учудва упадъкът в културната сфера през последните три десетилетия? Сега идват сериозни последствия: въпросът за Македония касае съдбата както на българската литература, така и на културата като цяло. Кой носи отговорност? Имаме ли истински елит?

Георги Гроздев е белетрист, журналист и издател - човек пътувач и мислител с важната задача да осмисля художествено света около нас. Той основава издателството "Балкани" през 1991 г., което реализира уникалната поредица “Балканска библиотека” с произведения на водещи автори от целия полуостров – включително 40 македонци. През октомври 2021 г. бяха издадени три значими тома с общо над 1500 страници литературен принос след 1989 г.: първият том представя четирите романа „Плячка“, „Непотребния“, „Ентропия“ и „Лабиринт“. Вторият обхваща диалогичните портрети със значими фигури като Генчо Стоев и Ивайло Петров, а третият предлага размисли върху неговите пътувания до Китай, Косово, Швеция и други европейски страни.