Удоволствието от чая

Произходът на чая датира от много далечно минало. Според една легенда, полезните качества на чаените листа били първи открити от митичния Втори император Шен Нун, известен също като Божествения лечител. Той управлявал в Поднебесната империя около началото на второто хилядолетие преди новата ера и освен с чая дарил хората с просо и билки, както и ги обучил как да обработват земята.

В ранното първо хилядолетие след Христа се установява, че най-качественият чай произлиза от най-младите листа на растението. Тогава към многобройните му названия добавят „ча“, което означава „младо листенце“. От него по-късно произлизат имената за напитката в повечето езици.

През периода 400-600 г. сл. Христа китайските документи все повече започват да споменават употребата на чая. В основната си част се използвали листата на диворастящия чай за храна, но вече се отбелязват и опити за неговото култивиране. Чаят главно служел като лекарство или ритуално питие сред будистките и даоистките монаси, а също така намирал приложение в ежедневието. По това време той се приготвял по специфичен начин: чаените листа бивали смлени и пресовани във формата на малки питки, които леко запечатвали или сушели под формата на блокчета. След това част от тези блокчета се поставяли в глинено съдче, заливани с вряла вода и добавяни сол, лук, джинджифил и различни подправки. Така получавали нещо като чаена супа с разнообразни рецепти според региона.