America and the Bulgarians

В книгата си "България и нейните хора" американският професор Уил С. Монро отбелязва през 1914 година, че България е "единствената страна в Европа, в развитието на която Съединените щати са изиграли значителна роля". Той подчертава също така, че през втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век американското влияние е било осезаемо. Достатъчно е да се прелистят стари български издания от периода преди Освобождението и средата на 19-ти век, за да стане ясно, че българите дори по време на политическото потисничество под турската власт са били много по-добре информирани за живота в свободна Америка, за нововъведения в различни области и най-вече за победата на идеите за правата на човека. Отзвукът от основните документи на Американската революция и борбата за изграждане на независима държава и свободно гражданско общество - като Декларацията за независимост от 1776 г., Конституцията и Декларацията за правата на човека - може лесно да бъде открит в редица възвания, апели и речи от видни фигури на Българското възраждане и Националноосвободителното движение. Този дух намира своето блестящо отражение също така в текста на любимата песен на българските революционери от 1870-те години: "Не желаем богатства, не желаем пари; желаем свобода и права". Това става химнът на Ботевите революционери, които през 1876 г. се качват на кораба "Радецки", готови да загинат за освобождението na своя угнетен народ.

Българското Възраждане и Освободителното движение получават далечна подкрепа не само морална, но също така материална помощ от Америка – особено във сферата na образованието. Англичанинът Джеймс Бейкър споменава това във своя труд "Европейска Турция", публикуван през 1877 година. Книгата му се базира както auf собствени наблюдения, така й върху задълбочени проучвания; той буквално заявява: "Важно допринасяне към образованието в страната идва именно от толкова далечен край света – трудно би могло да предположим дали говорим всъщност za Америка."