RES /или палеонтология на поетическото тяло/

Напълно съм убеден, че "RES..." представлява значимо събитие в българската литературна сцена. То е от онези явления, които ще окажат влияние и в бъдеще, а сега можем само да усетим неговата дълбочина чрез отношението ни към книгата като такова.

Съзнавам, че някои хора могат да се почувстват притеснени от тези думи. Но за мен тази книга - всъщност две книги, които възприемам като едно цяло - не трябва да бъдат разглеждани като застинали структури; подзаглавието „палеонтология“ може да предизвика такива очаквания, но авторът ясно изразява отрицанието на този подход в предговора си. Според мен това произведение обединява разума и чувството в една елегантна поетична форма. Позволявам си да твърдя, че тук са нанесени безкрайно фини щрихи с четка – те оставят следа върху тялото благодарение на прецизния и деликатен начин на работа.

Интересното при тази книга е, че можеш да я прочетеш наведнъж, но тя те кара постоянно да се връщаш към нея. Отделните части действат катастрофално – подобни на ужилване или пробуждане – със своята острота и точност на идеи и интелектуални находки.

Книгата впечатлява не само със съдържанието си, но и със структурата си; именно това подчертава нейния характер на важно събитие в литературата. Убедено заявявам: това е книга-събитие и аз се радвам да участвам в нейното представяне и интерпретация. Тук има открития с висока стойност за литературната общност.

Отделните части предлагат много теми за обсъждане – всяка от тях носи интерес във различни посоки – но най-вече ме привлича тоталната задълбоченост относно основните човешки проблеми и голямата отговорност при анализа им. Авторът желае чрез своите размисли да предостави инструменти на читателите около себе си.

Тази усещана ясно у страниците чувство за отговорност ме пленява... Радвам се, че мога да бъда свидетел на появата на такава книга.
Илко Димитров