Начало на новобългарския театър и драма: Криворазбраната цивилизация. Иванко

Театралното изкуство в България започва да се развива през 60-70-те години на ХІХ век, под влиянието на различни външни култури. Първоначално пред зрителите се представят театрализирани диалози с битов, морално-поучителен, научен или патриотичен характер, вдъхновени от гръцките образци. Добри Войников е признат за основоположник на българската драма и първи драматург. През 1871 година той стартира българската комедия с произведението "Криворазбраната цивилизация", което представлява смешна позорищна игра в пет действия. Месеци преди нейното публикуване Войников разпространява обявление, в което формулира художествената цел на пиесата: "да предпази младото поколение от разврата, който несъзнателно прониква в чистите му души чрез новите моди и чуждестранната култура". Според него механичното пренасяне на чужди нрави би имало единствено комичен ефект и би деморализирало българския народ; затова театърът трябва да поеме инициатива срещу тази "зараза".

Пиесата "Иванко, убиецът на Асеня І" не е нито първата, нито най-характерната възрожденска историческа драма. Все пак тя е сред най-добрите творби на историческа тематика до Освобождението. Докато предшествениците й са главно драматизирани версии на исторически събития чрез диалогови хроники, "Иванко" вече съдържа изградена драматургична колизия. Чрез избора си на теми и поведението на героите пиесата цели да наруши установения ред между сцената и публиката.

Произведенията на Добри Войников принадлежат към ранния възрожденски театър с неговия зрител, неподготвен за сложните вътрешни конфликти. От своя страна творбите на Васил Друмев маркират бъдещето развитие на българския театър, който ще търси изражение за разкъсаната човешка душа зад значимите обществени катаклизми.