The Picture of Dorian Gray

Романът на Уайлд, публикуван за първи път през 1890 година, представлява изключително умело създаден ребус, който цели да провокира традиционното мислене чрез разглеждането на многобройните взаимовръзки между изкуството, живота и последствията. От своето предизвикателно Предисловие, което призовава читателя да вярва в "изкуство заради самото изкуство", до шокиращия финал, произведението осъзнато експериментира с понятието за грях като част от своя дизайн. Въпреки това, самият Уайлд подцени ефектите от този експеримент и способността му да възмути викторианското общество. Думите му по-късно го преследват по време на съдебните заседания през 1895 година и той си спомня за "нотата на гибел", която преминава като "пурпурна нишка" през внимателно оформената му проза.