Тета

В романа се разрушава напълно границата между минало, настояще и бъдеще, както и различията между старото и новото, живото и мъртвото. Наивно е да вярваме в съществуването на важна разлика между човека и предметите или между живота и смъртта. Всичко преминава едновременно от едното в другото безпроблемно, а моментът на прехода остава недостижим... Със съдействието на автора ставаме свидетели на живота на множество хора от различни времена и сме принудени да осъзнаем относителността на времето, както и мистичното преливане между неговите нива... Срещу неумолимо изтичащото време стои запазваща сила – можем да я наречем памет; тя не трябва да ни навява образа на албум със стари спомени, а по-скоро представя дименсията, в която всичко мъртво продължава активно участие в историите за живите.

Даниела Ходрова е сред най-влиятелните фигури в съвременната чешка литература. Тя е авторка на романите “Двойно начало” (1991), “Какавиди” (1991) и “Тета” (1992), които са част от трилогията "Изтерзаният град", както и "Денят на Перун" (1994) и "Изгубените деца" (1997). Освен това пише литературни теоретични произведения като “По следите на романа” (1989), “Инициационният роман” (1992) и “Тайните места” (1994). През 1999 г. българският читател може да се запознае с нейния роман “Двойно начало”.

“Намерих се в тъмна непроходима гора. Не знам как попаднах тук или кога пътят изчезна — загубих се сред тези диви територии. Спускам се надолу по склона. Изведнъж забелязвам хищник, който ме наблюдава отблизо. Препядства ми пътеката край потока до извора на реката. Ужас обхвана душата ми, но все пак слизам надолу; краката ми трудно намират опора върху стръмния кален склон докато успея да уловя храст с ръце.
Пред мен стои мъж с дълга пурпурна тога — държи открита книга: "Имей милост към мен! Който си ти — човек ли или сянка?" Чувам думите му: "Non oumo, uomo gia fui." Виждам как почита моята версия за 'Комедия', учителю.” Говоря чешки език, но той разбира мен; аз разбирам неговия тоскански диалект: ”Tu mi segui...". Той започва своето движение напред - аз го последвам.
Светлината намалява; настъпват мигове преди здрачът...”