Тета

“В логиката на романа изцяло се руши разликата между миналото, настоящето и бъдещето, между старото и новото, а също между живото и мъртвото. Колко е наивно да се мисли, че съществува някаква съществена разлика между човека и предмета, между живото и мъртвото, човека и света. Едното преминава в другото много плавно, а мигът и мястото на прехода са непостижими...
С автора ставаме участници в живота на цели човешки тълпи от различно време и сме принудени да повярваме в относителността на времето и в митичното преливане на различни негови равнища...
На безвъзвратно изтичащото време е противопоставена съхраняващата, опредметяващата сила, можем да я означим като памет, доколкото под тази дума няма да си представяме албум с избледнели спомени, а по-скоро дименсията, в която всичко отдавна мъртво продължава пълноправно в сюжетите на живите.”
Владимир Мацура

Даниела Хордова е едно от най-значимите имена в съвременната чешка литература. Автор е на романите “Двойно начало” /1991/, “Какавиди” /1991/ и “Тета” /1992/, обединени в трилогията “Изтерзаният град”, “Денят на Перун” /1994/ и “Изгубените деца” /1997/, както и на литературно-теоретичните творби “По следите на романа” /1989/, “Инициационният роман” /1992/ и “Тайните места” /1994/.
През 1999 г. излиза на български романът й “Двойно начало”.

“Озовах се в тъмна и непреходима гора. Не знам как съм влязла в гората, нито пък кога изчезна пътят, загубих се из тези диви, непознати места. Спускам се по склона. Внезапно надолу забелязвам хищника, втренчва се в мен. Пречи ми да стъпя на пътеката, която се извива край потока, извора на реката. “Обхваща ме ужас, но слизам по-надолу, всъщност се спускам, защото отново и отново краката ми много дълго се хлъзгат по стръмния и кален склон, докато не уловя храстите с ръце.
Тук виждам мъж, облечен е в дълга пурпурна тога, държи в ръцете си отворена книга, “Имай милост, който и да си ти, човек или сянка! “Non oumo, uomo gia fui. Vissi a Firenze.” “Съхранявам твоята “Комедия” с голяма почит, учителю.” Говоря на чешки, но поетът разбира, а и аз разбирам неговия тоскански. “Tu mi segui, io saro tua guida, e tarotti di qui per loco eterno, ove udirai le disperate stridaq vedrai gli antichi spiriti dolente. Che la seconda morte ciascun grida.” Той тръгва, поемам след него.
Денят отминава, стъмва се, за секунди сянката на поета.....”
Даниела Ходрова