Мъртви души

Гогол е един от най-загадъчните писатели в руската литература, като все още не е направено достатъчно за дълбочинното му изследване. Той е по-мистериозен дори от Достоевски, който сам разкрива противоречията и бездната на собствената си душа. В творчеството на Достоевски ясно се наблюдава борба между доброто и злото. Напротив, Гогол успява да запази част от себе си в тайна до края на живота си, носейки със себе си неизяснена мистерия; у него съществува нещо страховито.

Той е уникален руски автор с усещане за магизъм, което художествено предава действието на тъмни и зли магически сили. Вероятно това влияние идва от Запада – католическа Полша. Неговите произведения носят страхотно възмездие, наситено с такъв магичен заряд; можем да намерим подобен магизъм в „Мъртви души“ и „Ревизор“, но Гогол притежава невероятно силно чувство за злото. За разлика от Достоевски, който намира утешение чрез образа на Зосима или връзката със земята, Гогол не открива спасение сред демоничните изображения около него.

Старите руски критици често пропускаха страховитостта в неговото творчество - как биха могли да я усетят? Рационалистичното просвещение ги отвеждаше далеч от опознаването на такива смущаващи явления. Критиката ни беше твърде "прогресивна" и се стремеше да използва гениалността на големите писатели само за социални цели.

В миналото те винаги са интерпретирали произведенията им през призмата на обществените нужди. Първият критик, който истински почувства ужасът у Гогол извън традиционния подход беше В.В. Розанов – той не харесваше автора и пише с известна неприязън към него, но осъзнавал таланта му като художник именно в контекста на злото...