Биография на глада

Гладът, разглеждан в най-широкия си аспект - като стремеж, мотив и стимул, е основната тема на новия роман на Амели Нотомб. Тя я развива майсторски с характерния си лек и достъпен стил, допълнен от приятно чувство за хумор, съчетано с автобиографични моменти от детството си.

Физиците мечтаят да формулират един универсален закон, който да обяснява Вселената. Но изглежда това е сложно начинание. Ако приемем идеята, че аз самият представлявам една Вселена, то моят основен двигател е гладът. Не твърдя, че притежавам изключителното право върху глада; той е общочовешко усещане. Въпреки това смятам себе си за експерт в тази област – умирам от глад през целия ми живот.

Родом съм от благополучно семейство и вкъщи никога не ни е липсвало нищо. Това ме кара да мисля, че моят глад има уникален характер – той не може да бъде просто социално обяснен. Искам също така да уточня: моята представа за глад включва много повече от нуждата само от храна; ако ставаше въпрос само за физическия апетит към хранене, ситуацията нямаше да бъде толкова сериозна. Съществува ли всъщност глад единствено за храна? Може ли стомашният глад всъщност да бъде отражение на по-дълбока потребност? За мен под "глад" разбирам безпощадната необходимост от нещо цялостно – мъчително чувство на празнота и стремеж към реалността; желание там където няма нищо – понеже дори малкото присъствие би могло да направи разликата между пустота и удовлетворение.