Оригиналът на Лаура. (Умирането е забавно)

Д-р Филип Уайлд, изключителен учен с остроумие, богатство и значително телесно тегло, е свикнал да бъде унижаван и измамен от съпругата си – младата, стройна и свободомислеща Флора. Един от нейните любовници дори записва изневерите й в роман под заглавие „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. След като е поруган, Уайлд намира утеха във виртуалното саморазрушение.

Набоков пише „Оригиналът на Лаура” между 1975 и 1977 година с прекъсвания. Осъзнавайки невъзможността да завърши произведението преди смъртта си, той инструктира жена си Вера и сина си Дмитрий да унищожат ръкописа (състоящ се от 138 картончета написани на ръка със зачертавания и поправки). Те обаче не осмеляват да го направят, така че творбата остава заключена в банков сейф повече от три десетилетия. След кончината на майка си Дмитрий Набоков решава да публикува текста. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009 г., 32 години след смъртта на автора. Всеки лист в изданието съдържа факсимиле на оригинално написано картонче плюс печатния текст. Предговорът от Дмитрий разказва историята около произведението.

Рецензиите са противоречиви – някои критици считат, че волята на великия писател е била нарушена и че „Оригиналът на Лаура” показва недостойната му страна; други вярват, че въпреки фрагментарния характер на текста се усеща гениалността на Набоков.

Романът притежава силно чувство за композиция и разглежда теми като смъртта и душата с настойчива философска нагласа - според "Ню Йорк Таймс".

Смятан за една от най-завладяващите творби на Набоков - отбелязва "Сан Франциско Кроникъл".

„Оригиналът на Лаура” прилича по-скоро на напукана мозайка: словото му блести ярко понякога мъчително неопределено или пък шокиращо предлага странни алитерации - казват критиците от "Скотсман".

Самият Набоков представлява един чудотворно-плодовит контекст без стабилност: думите внезапно се отклоняват от обичайното значение, искрят подобно светкавици в тъмната нощ над скрито желание или страх - коментира Мартин Еймис.