Ще се нарека Гантенбайн

Макс Фриш (1911 – 1991) е вероятно най-влиятелният швейцарски писател на ХХ век, създал драми, есета и преди всичко романи като “Хомо фабер” и “Щилер”, които му донесли международна слава. В своето творчество той изследва темата за отчуждението на съвременния човек от света, другите и самия себе си, загубата на идентичността и душевните опори. Никъде обаче не го прави толкова свободно и увлекателно, нито с такова разнообразие в въображението и стиловете, както в романа “Ще се нарека Гантенбайн”.

Всеки индивид рано или късно изгражда своя версия за живота си или серия от истории, подкрепени с имена, дати и цифри така, че да изглеждат истински. Въпреки това вярвам, че всяка една от тези разкази е фикция и може да бъде заменена.
Макс Фриш, "Работни записки"

Когато се събудиш сякаш падаш през огледало; нищо друго не помниш - все едно преминаваш през множество огледала; след което светът отново се подрежда като будто нищо не е станало. И действително нищо не се е случило.

Из “Ще се нарека Гантенбайн”

Фриш поставя под въпрос широкоразпространените концепции в съвременната литература относно избягването на отчуждението и загубата на индивидуалност чрез постоянна смяна на ситуации или роли в живота. Главният герой Гантенбайн пробва различни истории като сменя дрехи; той приема всяка нова история без намерение да я завърши...
Венцеслав Константинов

Романът “Ще се нарека Гантенбайн” предлага нов поглед към нашия свят и живот – описан майсторски от един от водещите автори на съвременния художествен разказ.
Марсел Райх-Раницки