Прераждането на Питър Прауд

Той напусна вилата и се впусна в нощта, абсолютно гол. От северната страна на езерото над планината блестеше луната. Почти пълна и наклонена на една страна, тя скачаще между минаващите облаци. Той й се усмихна и малко се залюля. Образът ѝ започна да се размазва пред погледа му, така че за миг видя две луни вместо една. Съсредоточен, той успя отново да ги фокусира в един образ. Езерото пред него приличаше на замъглено злато. Остър вятър, който през първите есенни дни бе особено пронизителен, набраздяваше водната повърхност, а тихата тъжна мелодия пробиваше през боровете, дъбовете и кленовете около него. Въздухът носеше аромат на борова смола, дим от изгорели дърва и гнили листа - езерото вече подсказваше за настъпването на зимата твърде рано. Той потрепери от хладния полъх на вятъра, но скоро почти не го усещаше повече; всъщност този студ даже засилваше радостното му опиянение…