Студена планина

През 1997 година, Чарлз Фрейзър е удостоен с престижната национална награда за книга в Съединените щати за своя роман "Студена планина", което изненадва много хора. От една страна, това е неговото дебютно произведение, а от друга – то представлява сериозно и драматично повествование, разглеждащо значим период в американската история – Гражданската война.

Учудването идва от факта, че младият автор успява да сътвори почти епичен текст, в който вниманието към детайлите и описанията показват дълбочината на всяка истина. В центъра на тази любовна история стои старата библейска мъдрост: “Защото любовта е силна като смъртта”. Сред ужаса и жестокостите на войната двамата главни персонажи оцеляват благодарение на спомените си за кратки мигове и едно обещание да се срещнат отново. Пътят на Инман към любимата му преминава през многобройни препятствия, а самотата й носи моменти на лудост. Непоколебимата им верност остава единствена опора и сила за тях.

Фрейзър цени своите герои и им дарява най-важното - способността да обичат; те са “Блажени обичащите”, въпреки страданията и болката около тях. В крайна сметка какво побеждава – тъмното или светлото?

Романът наподобява най-добрите творби по темата "любов по време на война", благодарение на умелото представяне на човешката потребност от нежност и уют пред лицето на безсмислието във военните конфликти. Загубата на синове и безсилието у жените подчертават пацифистките възгледи както у главния герой, така и у автора самия. Кинематографичният стил в книгата привлича вниманието със живописния начин на разказване, който не остава незабелязан от режисьора Антони Мингела.

Българските читатели заслужават както литературно, така и филмово преживяване с "Студена планина" след глобалния успех på този сюжет.