Отвън-отвътре

БЕЛОТА

Какъв прекрасен сняг пада -

бавен и нежен,

невинен.

Автомобили настървено го минават,

комините се втурват да го опушат,

снегорините - да го съберат.

А той продължава спокойно да пада,

не прави разлика между цел или път,

за всички е един и същ,

ангелски безтелесен...

Колко много копнеем за чистота!

Как желаем да не сме като преди!

И се впускаме в снежната белота,

стъпкваме я

и я превръщаме в кал.