България и Япония. От студената война към XXI век

Евгений Кандиларов е историк с докторска степен, завършил Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 2003 година той е редовен докторант в катедрата по история на България, получавайки стипендия от японската фондация "Рйоичи Сасакава". През 2005 г. специализира в Факултета по политически науки и икономика на университета "Мейджи" в Токио, а през 2006 година защитава дисертация за съвременната българска история. В момента работи като сътрудник в Центъра за исторически и политологически изследвания и преподава като хоноруван преподавател в ИФ на СУ "Св. Климент Охридски". Интересите му се фокусират върху политическото и икономическото развитие на България след Втората световна война, както и върху външната политика на страната ни във връзка с международните отношения между Изтока и Запада по време на Студената война.

Монографията му разглежда политическите, икономическите и културните взаимоотношения между България и Япония след Първата световна война. Авторът изследва причините за активността на тези отношения през годините на Студената война, както и факторите зад рязкото им забавяне през периода на прехода. Книгата се основава на обширни документи от държавни и лични архиви, публикувани спомени, както и интервюта с български и японски дипломати, учени и творци.

Авторът поставя важни въпроси: Как така българо-японските отношения запазват своя уникален характер дори когато двете страни са близки съюзници към противоположните суперсили - СССР или САЩ? Защо Тодор Живков бил толкова впечатлен от Световното изложение "Експо '70"? Как това влияние променило възприятията му относно социалистическата система? Дали е вярно твърдението, че думата "България" асоциира със кисело мляко в Япония? Как Детският радиохор под ръководството на Христо Недялков омагьосал японската публика вече над четиридесет години? По какъв начин Калоян Махлянов (Котоошу) станал символична фигура в сумото? Защо много произведения от българската литература били преведени именно там? Имала ли е България потенциал да стане “Японията на Балканите” – ако не успяла, какви са причините?

В книгата авторът търси да предостави отговори не само за тези въпроси, но още много други интересни тематики.