Будистки плаж. Разкази

Прозата на Васил Георгиев предизвиква дълбок респект у читателя. От дебюта на Вергил Немчев с “Голямото глезене“ насам, това е първият случай, в който срещаме автор без предишни публикации, но с такова уверено отношение към писането си и отлично преценено самочувствие. Той демонстрира разнообразие, същевременно запазвайки единството на своя стил и белетристичните си решения. Ясно е, че сме свидетели на творчески потенциал от голямо значение.

Как прозата от “Будистки плаж“ успява да се противопостави на инерцията на агресивния "действителен" свят? Ръкописът на Васил Георгиев успешно комбинира библейски пародийни мотиви (като например “Ахасфер”), ретро-стилизации (“Цвета”), както и изобилие от различни превозни средства (което е акцент в разказите “Някога“ и “Любов”). Има айсикю-кореспонденция, която започва по следния фин начин: “Искаш ли да ти кажа нещо много тъжно?“ (този цитат идва от разказа “Фрагменти от останалия живот“), а също така множество несходни фантастични идеи (например в произведения като "Черният мъж", "Варианти на падащо коте" и "Тръбите на Бога"), които винаги оперират близо до границата между възможното и невъзможното.

“Будистки плаж” представлява не само успешен дебют или просто качествена книга; ръкописът носи значимост за развитието на българската къса проза. В него се очертава истинското царство на краткия разказ - пространство, в което човек притежава свобода.

Борис Минков