Мансарда в Париж с изглед към смъртта

Изданието съдържа следните пиеси: "Търси се клоун", "Папараци, или Хроника на един абортиран изгрев", "Думата прогрес в устата на майка ми", "Мансарда в Париж с изглед към смъртта", "Разчленен театър, или Човекът-кошче за боклук", "Човекът, който си говори сам", "Три нощи с Мадокс", "Какво да правим с виолончелото?", и "Последният Годо".

Когато започнах да проучвам литературните среди, поех по съвсем различен път. Вече бях осъзнал своята определена мисия и вярвах, че най-висшата цел на писателите в източноевропейските страни, особено в Румъния - където живея - е да се противопоставят на властта. През последните петнадесет години бях напълно посветен на тази задача и позицията, която може да бъде наречена културна съпротива.

Един ден обаче осъзнах, че съм уморен от тази борба. Бях написал много пиеси, които оставих незабелязани в „чекмеджето“. Изцяло ме обсебваха проблемите във взаимоотношенията между индивида и властта – манипулацията и социалната машина, която унищожаваше всичко... Тези теми бяха единствено това, което ме интересуваше; стремях се чрез литературата да разрушавам тоталитарната система.

Никога обаче не забравях – дори когато беше необходимо да се минира тоталитаризмът – че всяка страница от театрална пиеса или роман трябва първо да притежава литературна и универсална стойност.

Матей Вишняк